Leave a comment

BeIYAC 2013!

IYAC BULGARIA стартира своята кампания BeIYAC 2013!!!

Участвал си в проект на IYAC BULGARIA!!! Прекарал си незабравимо време с невероятни хора на обмен или тренировъчен курс!!!

Ти си амбициозен, млад и енергичен!!! Обичаш да пътуваш в Европа!!! Обичаш да работиш в екип!!! Искаш да научиш повече за работата в младежка организация!!!

Стани член на IYAC BULGARIA!

Кампанията BeIYAC 2013 започва!

Кампанията ще се проведе на два етапа:

1. Изпращане на CV и мотивационно писмо на iyac.careers@gmail.com – до 15.10.2013г.

2. Насрочване и провеждане на интервю на избраните след подбор кандидати през втората половина на октомври.

Не губете време и станете част от динамичния, млад и амбициозен екип на IYAC BULGARIA!!!

За допълнителни въпроси пишете на iyac.careers@gmail.com!!!

Advertisements
Leave a comment

10 години специалност Урбанизъм в България

Мария Иванова разказва за това лесно ли е да издадеш книга в България и за трудностите по време на работата.

Какво представлява книгата “10 години специалност Урбанизъм в България” ?

– Юбилейно издание, разказващо за нашата специалност, студентите и преподавателите в нея. Асоциацията на студентите по урбанизъм (АСУБ) винаги се е стремила да популяризира специалността и професията. Решихме да отпразнуваме юбилея с едно празнично издание, което да разпространим сред колеги и приятели, а благодарение на подкрепата на УАСГ успяхме да го издадем и на хартия.

Как се роди идеята за написването й и защо започнахте този проект?
– Много от студентите, ние включително, не знаехме как и защо е създадена нашата специалност. Знаехме, че процесът е бил труден и плод от работата на много хора, а усещахме че стъпката е била важна – младата ни специалност се коментираше, знаеше се за нея. Донякъде искахме да научим и разкажем тази история на колегите си, а от друга искахме да покажем кои сме студентите по урбанизъм, какво можем и кой ни е научил. Така в крайна сметка се получи съдържанието на книгата.
Кой взе участие в работата?
– Кой ли не – наистина. Някои от главите на книгата бяха писани от 5 – 10 човека. Много от преподавателите ни се ангажираха да ни помогнат, завършилите ни колеги от Съюза на урбанистите също. Събирахме снимки, интервюта, студентски разработки, истории за обмени и работилници и какво ли още не. Екипът, който стои зад книгата беше наистина чудесен, а работата кипеше с пълни сили и в малките часове на денонощието. Имахме щастието да се радваме на огромна подкрепа от колегите ни.
Лесно ли се издава книга в България? Какви трудности срещнахте при съставянето на книгата?

– В началото не бяхме сигурни дали ще успеем да я издадем на хартия но решихме да опитаме да съберем средства. Имаше варианти да се обърнем към различни организации, много от които са ни подкрепяли при предишни инициативи. Моите колеги бяха успели да намерят добра оферта за разпечатването и ценни съвети за предпечатна подготовка, с която никой нямаше опит. Благодарение на Катедра „Градоустройство“ бе взето решението УАСГ да отпусне средства, а ние затегнахме колана за да може книгата да е готова за деня на урбанизма – 8 Ноември. Общо взето, имаш ли добър екип– лесно се издава.
Доволни ли сте от резултата? Мислите ли за подготовката на ново издание?
– Аз да. Много научихме в процеса и разбира се имаме какво да подобрим. Никой от нас не беше правил подобно упражнение преди това и се сблъсквахме с различни предизвикателства – при обработка на информацията, при редактиране на текстове, при дизайн и т.н. Имаше и една доста напрегната нощ с експортиране на файлове преди крайния срок за предаване в печатницата.
Сега колегите подготвят превод на това издание на английски, което да се разпространи сред университетите, с които университета си партнира в програми за студентски обмен. Надяваме се това да помогне да привлечем повече международни студенти.
Къде можем да намерим книгата “10 години Урбанизъм в България”
– Най-лесно от тук: http://issuu.com/plamenapostolov/docs/10_years_urbanism_in_bg
Или пишете на: asub@asub.info

Leave a comment

From the nature to the cuisine

Благодарим на Самуил Спасов за прекрасните думи и споделените емоции от своя опит по младежки проект с IYAC Bulgaria.

From the nature to the cuisine – ecological tastes , Mersin,Turkey 23.03.2013-31.03.2013

17736_3996611212181_1724363903_nHopes for some good time ,many new friends and  something different – those were my expectations when I left for my first project from IYAC . After the project ended and I went home , I realized that I got much more than I expected . After a  week in such a nice place as Kiskalesi , Mersin,Turkey  ,im sure anyone  would say that .
As the name of the project would suggests –we had a lot of contact with nature and typical meals from nations participating including my favourite –the famous Adana Kebap – a spicy, juicy and such a tasty way for getting fat –good that we had so many activities and organic vegetables which kept us in shape .
Visiting farms and plantations ,eating bananas and oranges  from the trees itself , cracking almond’s shells  on the field and of course getting to know more about the good old way of growing products organically was a great personal experience .
And if that sounds a bit boring for some – we did so many other things – visiting historical sights as Silifke stronghold – a castle built a thousand years ago , hiking in the mountain and getting lost, a boat party in the sea ,smoking Water pipe ” Nargile’’ with Turkish coffee , walking around in the beautiful park of Adana city, going to the birthplace of Saint Paul – Tarsus and many other things which showed me how diverse and different Turkey is.
The best thing however were the people of course – Lithuanians ,Italians, Greeks , Turks  and Bulgarians – all of us coming from different places ,living in a different way , but In the same time , having tons of fun together . Made some good friends and got a lot of invitations for visiting countries .
The hotel were we stayed for this week in Kiskalesi, Mersin was right on the beach and about 1 kilometer from the beach – there was a small island with a fortress called Corycus (so many fortresses and ruins around !) – it was an awesome sight to watch when you wake up in the morning .
Cycling boats to the castle , fire on the beach and night swim under a fullmoon, getting some Hammam (Turkish bath), visiting the third biggest mosque in the world , learning typical turkish , italian and greek dances , playing strange  lithuanian games on the sand at night and many other good memories .
I will be short in my conclusion so that you can make one by your own too  –it was my first project, but definitely  NOT my last one ; this one is over now ,but there are many others coming ; you should definitely try this wonderful experience at least ones !!
Thank you IYAC, Turkey and EU for the chance to explore new horizons !

Leave a comment

Да открием новата учебна година с книга

Стара хартия за нова книга

 

 СОФИЯ

На 15 септември от 11 часа пред книжен център „Гринуич““ на столичния бул. „Витоша“ 37 за първи път ще се проведе детския празник „Стара хартия за нова книга“. Всяко дете, което дойде с възрастен придружител и донесе 5 кг стара хартия за рециклиране ще получи нова детска книжка по избор и подаръци от организаторите и партньорите на празника.

Повече за събитието можете да научите на специалната страница във фейсбук.

ПЛОВДИВ

Организаторите на безплатния пазар “Айляк бутик” обявяват тема на събитието “Всичко за училище”. Денят – 15 септември, мястото – пред Клуб Мароко в Стария град. Всеки, който има желание, може да донесе или вземе пособия, помагала, дрехи, раници и други материали в полза на бъдещи и настоящи ученици.

Повече за събитието можете да прочетете тук.

Leave a comment

Универсалния език на музиката

Група участници споделят впечатления и емоции от проект Universal Language Music, Турция.

30Клим Попов:
“Пътуването на непознати места по програма за културен обмен е едно от най-хубавите неща, които ми се случват напоследък. Да оставим настрана срещането на интересни млади хора от Европа, мултикултурализма и развиването на толерантност.
С група от 30 човека на място, където никога не са идвали туристи, прекарването е уникално. Гледат ни като писани яйца и ни показват всякакви традиционни неща и историята зад тях , които няма как да видиш освен ако нямаш приятели от въпросното място. Отношението беше много добро, изкарах страхотно, откъснах се от ежедневието, научих някой неща за поречието на Тигър и Ефрат – там, където е възникнала цивилизацията.”

Вероника Вутова:

“Като жена за мен беше истинско предизвикателство да бъда на това място, хората там не са свикнали да виждат по улиците млади незабрадени девойки , представлявахме нещо изключително странно и интересно за тях, направи ми впечатление , че хората са мили , гостоприемни , но и предпазливи .. храната не беше по моя вкус , но пък беше много .. организаторите си бяха свършили работата перфектно , нямах време да си почивам , но пък и не бях натоварена с нас винаги имаше “полиция” , която се грижеше за безопасността , проектът надхвърли очакванията ми.”

10Аврам Раклеов:

“За мен лично това беше първият ми проект по програма за културен обмен.Това беше и първото ми посещение на този приказен свят. Много се радвам ,че имах възможността да стана част от тази авантюра.Хареса ми абсолютно всичко. Храната беше превъзходна,  местните хора са много гостоприемни и автентични , а организаторите бяха на фантастично ниво.
Лично аз имах предубеждения за тази част от света. Истината е такава , че това за мен беше друга планета. Противоречията на тази планета са изключително много, но лично за мен тази скандалност ми донесе само положителни емоции , които никога няма да забравя. Вече се чувствам един по-голям Аврам….”

Йончо Йончев:

”    Трети обмен по програмата “Младежта в действие”, в който участвам. За разлика от останалите тук музиката и танците бяха в основата на проекта, затова ще наблегна на забавните моменти. Първото място  в класацията на приятните моменти е за караоке евровизията, на която смесени отбори изпълняваха песни от различни държави, и която въпреки “таланта” ми моята група спечели. Тежестта е още по-голяма след не малкото шеги на приятели за песните от евровизия, които слушам. На второ място поставям момента от румънската национална вечер, когато в импровизирана игра на стани богат българската група единствена даде различен отговор от останалите  на въпрос за най-многобройната малцинствена група в Румъния.  Чувството всички да ти се присмеят и да разберат впоследствие, че си прав беше чудесно. Трето място – турската вечер с местен оркестър и много кючеци.
Сега за да покажа, че обменът беше успешен и приятен ще се опитам да го опиша с някои изрази, които станаха доста популярни.  – Нямаше напрежение. Нямаше подсечки. Както се казва в един български израз купона беше “ток и жица”, все пак българите сме го изобретили. Затова по принцип обичаме и искаме да участваме в такива начинания и в бъдеще. Младежките проекти за нас са една гъба – попиваш култури, попиваш традиции, попиваш емоции. И когато хората ти казват “тъпанар”, а ти става приятно, тогава разбираш, че си създал приятелства.”

Явор Дудин:
“Още в началото Universal Language Music беше изненада за мен, бях последния избран участник в българския отбор и се включих само 10 дни преди заминаването. Кандидатствах случайно и бях избран случайно…но най-хубавите неща стават случайно.  Атмосферата, хората и града надминаха и най-смелите ми представи. Само след няколко дни хора от шест държави вече бяха изградили приятелска среда, бяхме станали група, колектив – с добрите и лошите страни, но заедно! Турските ни домакини също си вършеха работата страхотно, нищо не ни липсваше, чувствахме се като у дома си , а отношението към нас българите беше дори по-топло от колкото към останалите гости…Определено опита натрупан в подобна мултикултурна среда е от значение, придобих знания и представи за хора, които бяха абсолютна загадка за мен преди проекта. Препоръчвам подобни инициативи на всеки ! Беше страхотно, гледам към следващия проект !!!”

Leave a comment

Шах без граници

Assos_Atina_TampleИма моменти, които никога не се забравят. Има приятели, които остават в сърцето ти завинаги. Има места, в които, когато и да отидеш-все ще бъдеш добре дошъл. Едно великолепно място, което е събирателно на всички тези положителни емоции и преживявания, е Чанаккале–град на границата между Азия и Европа.

Всеки от нас, участниците в този проект-Мария Томева, Роси Михайлова, Малинка Вълкова, Елица Пелтекова и ЦанетаГоранчева, кандидатства с желанието да срещне нови приятели, да опознае различни култури и обичаи, да разбере повече за живота в странатаорганизатор-Турция и най-важното, да се научи да играе шах или подобри уменията си.

ChessПолучихме имейл с положителен отговор-бяхме одобрени да участваме. Страхотно!Всяка една от нас получи задача, с която трябваше да се заеме-подготвихме презентации, рекламни материали за страната ни, забавни игри, български традиционни ястия и напитки.

Ето, че дойде денят на заминаването ни. Не се бяхме срещали преди, никой не знаеше почти нищо за останалите, бяхме разгледали само снимките си във фейсбук и скайп. Странно как ще се разбираш 10 дни с напълно непознати, но само след няколко часа ледовете се стопиха и започна началото на едно страхотно приятелство, което вярваме ще продължи завинаги. Пътя до Чанаккале не беше кратък, но никой не усети как минава времето, докато разказвахме случки и забавни преживявания.

Ferry_family_picИ така ето, че пристигнахме до крайната ни цел Чанаккале .Бяха се погрижили да ни посрещнат и да ни заведат до мястото, в което ще отседнем.Денят беше дълъг, затова заниманията ни започнаха от следващия ден.Основната задача беше да се научим да играем шах и да се усъвършенстваме.Но преди това трябваше да се опознаем.Ето защо организаторите от Турция бяха подготвили забавни игри, с които да се разчупят ледовете между участниците от Чехия, Латвия, Гърция, Турция,Румъния и България.Предполагаше се, че вече всеки знае името на другите. Започна и семинара по шах, много от участниците си припомниха правилата, а другите навлизаха за първи път в магията на тази стара игра. В началото не знаех как се играе шах, но обясненията и разясненията на Ръза и Исра – двама от домакините, трябва да са били много добри щом в края на проекта аз, заедно с Малинка, Роси, Елица и Цанета взехме първо място като отборпо игра на шах.

IMG_0921За да станем още по-близки, всяка една страна трябваше да представи своите национални ястия, напитки, облекла, танци и песни.Всеки можеше да опита изключително вкусни ястия – българска шопска салата и мезета, румънски козунак, бонбони и сладки, гръцки маслини, маслинова паста и сирена, чешки наденици, сиренеи разбира се- турска баклава, чикюфте и всякакви други вкусотии.Дойде ред и на народните танци-всеки се включи и усети ритъма на музиката на другите народи. С гордост можем да се похвалим, че научихме ново за нас турско и гръцко хоро.

Не може само работа, трябва и почивка.Няколко пъти се насладихме на турското море, посетихме плажните ивици на Чанаккале и Асос, където водата беше кристално чиста, а солта оставаше по кожата ни след разхлаждане във водата.Забавлението в наистина доста по-соленото Егейско море беше отново на лице- научихме доста нови игри отдругите страните.Организира се и състезание по плуване, в което първо място заеха турците. Магията на шаха ни беше погълнала, та затова дори и на плажа си организирахме турнир по шах.

TroyПрограмата на проекта бе направена и течеше страхтно.Винаги имаше занимания, а същевременно всеки разполагаше и със свободно време.Ето нещо и за тези, които обичат историята.В Чанаккале се намира прословутият троянски кон, който е част от сцените на филма „Троя“.През един от дните посетихме и древния град Троя-наистина забележително място, носещо духа на вековете.Всеки от участници видя, къде е живяла хубавата Елена и как са били устроени владенията й.Дори и векове назад хората са разполагали с красиво построени и функционални бани, театри и укрепления.Другата ни спирка бе Асос, древния исторически град. Внушителни са останките от храма на Атина, от където се разкрива неописуема гледка. На югоизток – Пергамон, на изток – планината Ида, на север река Тузла и на юг – остров Лесбос.

Основната цел на проекта както се разбира от заглавието на проекта, бяха заниманията, свързани с шаха.Много е приятно да научиш нещо, а после да предадеш знанията си на другите-една от инициативите беше именно такава.Трябваше да покажем играта на шах, така че да запалим по-малките местни дечица, да ги накараме да я разберат, да яхаресати след това да я искат да я играят.Популяризирахме шаха със занимателни книжки, в които играта и правилата й се обясняваха с приказни герои и картинки.След като вече всеки един от участниците запомни как изглеждат фигурите от шаха, то трябваше да направим свои собствени и то от глина.Тук се изискваше и малко креативност-използвахме въображението си, за да покажем отново колко забавна може да бъде тази логическа игра.Всеки с удоволствие изцапа ръцете си, но резултатът беше на лице- красиви коне, царици, пешки, топове и офицери, сърца с надписи за спомен, животинки и герои от филми.

On_the_terrace_of_the_minareВ Турция играенето на шах е важна част от обучението на учениците, навсякъде в заведенията можеш да играеш необезпокояван.Има дори разграфени маси и детски площадки представляващи шахматно поле.Ето защо едно от заниманията ни бе игра на открито с фигури с размерите на малко дете.Всеки от нас трябваше да реши как да изиграе своя ход и да допринесе за победата на своя отбор.Когато някой сбъркаше или отнемеше противниковата фигура, се чуваха бурни възгласи от събалите се наоколо наблюдаващи.

За шаха няма граници, именно за това и фериботът беше доста приятно място за турнири между участиниците в проекта.Приятно е да наблюдаваш морето, докато мислиш какъв да е следващият ти ход. Но какво ли е чувството да играеш шах без да можеш да виждаш?Всеки имаше възможността да разбере трудността на играта, докато наблюдаваше как двамата най-силни участници в проекта играят без да наблюдават полето с фигури.Наблюдавамеименно блинд (от немски “на сляпо”), което в шахмата е традиционна партия, при която един или и двамата противници не гледат шахматната дъска и фигури. За тази игра е необходимо играчите да помнят разположението на фигурите на дъската и да предвиждат възможните си ходове.

Имахме възможността да се срещнем и играем шах с деца без родителски грижи от дома за сираци в Чанаккале.Оказа се, че сред тях имаше доста добри играчи и много от нас– участниците в проекта, бяха матирани бързо.

Canakkale_UniversityУправниците на Чанаккале също се включваха в проекта активно.Лидерите на групите от Чехия, Румъния, Турция, гърция и България посетиха общината, където кметът беше техен любезен домакин.Лидерът на българската група подари на кмета традиционна за страната ни мартеница и ръчно извезанародопска престилка. Лидерите бяха поканени и на среща с ректора на университета в Чанаккале –  „18-ти март“.

За да разберем още повече за града и историята на Турция, посетихме и военоморския музей и крепостта на Чанаккале.В един от корабите ни показаха военни сцени от Първата световна война, които бяха представени изключително интересно – с мултимедия се прожектираше върху релефен макет на крайбрежието.

В крепостта имахме възможност да видим кратка театрална постановка за тежкия живот на войниците през Първата световна война, разгледахме различните бойни оръжия от войната, картини на френски, английски и турски кораби участвали в нея и най-забележителното-два врязани един в друг куршума. Тези куршуми можехме да видим като сувенири в прословутата за Чанаккале Огледална чаршия.

Picture_with_Canakkale_mayorАтмосферата в града беше невероятна. Отвсякъде можехме да усетим гостоприемството на местните-всеки, който ти предлага стоката си, дава ти възможност да я вкусиш, видиш по-отблизо или пробваш.Всеки ти се усмихва от сърце без дори да те познава.Добре дошъл си да видиш благословения танц на дервишите под звуците на прекрасните им песни, да погледнеш отвътре джамиите и дори да се изкачиш на минаре.

Проекта „Шах без граници“ беше прекрасен, но всяко нещо има своя край.Винаги ще помня това място, винаги ще имам хубави спомени свързани с едни незабравими хора и мога да кажа вече истински приятели.Надявам се, че пак ще се срещнем след известно време, за да споделим преживяното и защо не да направим един турнир по шах.Ще се радвам тази приказка да се повтори отново, дори и в още по-ярки цветове.Със сълзи на очите, пак ще се усмихна и ще кажа-липсвате ни много всички, ще чакам да се видим отново!

Leave a comment

За Америка и американското гостоприемство

575983_3662257911874_387756896_nАнтоанета Моллова, 4-ти курс, УНСС, разказва за опита си от студентските бригади в Сащ и за впечатленията от американския начин на живот.
Място на бригадата и тип работа: Лято 2010 – Myrtle Beach, Южна Каролина ; работа в луна парк и камериерка
Лято 2012 – Lake Powell , Аризона ; сервитьорка

Защо реши да заминеш по програмата Work & Travel USA?
– Миналото лято се възползвах за втори път от тази програма. Реших да замина, защото обожавам да пътувам и знаех, че това е една невероятна възможност да видя места, които съм виждала само по филмите. Също така исках да усъвършенствам уменията си по английски език и да се запозная с нови и интересни хора от целия свят.

Как избра агенцията, която ти съдейства за заминаването, мястото и типа работа?
– По-скоро на случаен принцип. Първата година пътувахме с помощта на Смарт Травел, а тази година решихме да разнообразим и да се доверим на Юзит Калърс, като най-известната и голяма агенция за Work and Travel USA. Преди това проучихме различни агенции, предлагащи тази услуга. Водехме се по цените за участие в програмата и работните оферти, които се предлагат.

Пред какви трудности е изправен всеки студент, който желае да замине на бригада?
– Две са основните трудности – университета и парите. Обикновено началните дати за започване на работа в САЩ са края на май / началото на юни. Тоест до тогава студентът трябва да успее да се подготви и да се освободи от изпитите си. Финансовите затруднения идват от това, че за програмата, самолетните билети и различните такси, трябва да се заделят +/- 4000лв. В най-общия случай тази инвестирана сума се избива и остават достатъчно пари за пътуване, за покупки и др.

533062_3708061216928_1093148499_nКак би оценила престоя си в Щатите? Какво научи?
– И двете лета, които прекарах отвъд океана, бяха уникални и незабравими. Видях много големи и известни градове (Ню Йорк, Чикаго, Лас Вегас, Сан Франсиско и др.) , както и интересни национални паркове и природни забележителности (Град Каньона, Нorseshue Bend, Antilope Canyon и др.) Намерих нови приятели от различни краища на света, както и от различни краища на България. Отпуснах се да говоря спокойно на английски език на всякакви теми. Научих се да спя по 6 и по-малко часа на денонощие. Научих как се чувстват камериерките, сервитьорите и какво е да работиш на влакче на ужасите. Върнах се с тен и много положителни емоции.

Разкажи ни нещо любопитно за американците и техния начин на живот?
– Направи ми впечатление, че американците са много любезни. Услужливи са и са готови да се притекат на помощ. Хората на почивка са винаги усмихнати. Оставят големи бакшиши Почти всеки над 16 години има личен автомобил. Ако навън е горещо, обичат затворените помещения да са ужасно студени – домове, автобуси, магазини. Дискотеките им затварят в 1-2 ч.

282755_3561073062316_1756134463_nА какво те впечатли най-много?
– Бях особено впечатлена, когато първата година си намерихме квартира и няколко часа по-късно на врата се почука и усмихната, черна жена носеше сладкиш и ни поздрави с добре дошли. Беше като като по филмите. През цялото лято тя, мъжът ѝ и дъщеря ѝ бяха американското ни семейство – грижеха се за нас, готвеха ни, развеждаха ни с колата на интересни места. Втората година пък бях очарована от невероятно красивите каньони и пустинни местности в Аризона и от любопитните неща, които научихме от племето Навахо, обитаващо тези райони.

Би ли посъветвала и други да опитат?
– Определено! Аз не познавам някой недоволен. Мисля, че докато сме студенти и имаме тази възможност, трябва да се възползваме. Заслужава си!