Leave a comment

Sculpture park incubator в Литва

Младежкият проект Sculpture park incubator се проведе през юни 2012 в Литва, като в него взеха участие шестима български представители. Един от тях – Борис Борисов – разказва своите впечатления.

Не знам дали сте силни по математика, но сега ще ви задам една задача. Изберете си една произволна държава от ЕС, към нея добавете един проект, който ви се струва интересен, към полученото прибавяте и няколко групи от по 6 човека, които са от различни държави и накрая всичко това го умножете по седем дена. Знаете ли какво се получава? Получава се най-яката седмица в живота ви! Ако имате някакви съмнения в този отговор, аз ви предлагам един много лесен начин да проверите дали наистина е така – просто отидете на един от проектите на IYAC Bulgaria! Всичко, от което имате нужда е желание, енергия и добър английски език.

 Първият проект, на който имах удоволствието да отида беше в Литва. Държава, която е известна това, че има силен баскетболен отбор и се намира някъде около Латвия и Естония (много хора дори и не правят разлика между Литва и Латвия). Идеята на проекта, за който кандидатствах, беше да покажем на хората, как от боклуците, които са около нас, можем да създадем нещо красиво. Това звучи малко като да заведеш мацка в скъп ресторант, да поръчаш една голяма порция цаца с две бири и в края на вечерта да се надяваш на нещо повече от целувка по бузата. И въпреки всичко идеята ми се стори интересна и наистина не подозирах, че това ще се окаже една адски готина седмица. Първо – останалите хора от българската група се оказаха супер печени (преди този проект не познавах нито един от тях). Второ – чужденците, които срещнах в Литва бяха като събирани с конкурс – забавни, талантливи и винаги усмихнати. Преди да замина за този проект се притеснявах дали ще мога да се справя с езиковата бариера, понеже никога досега не бях попадал на място, където, ако не говориш на английски, няма да се разбереш с никой. Ако и вие имате такива притеснения – забравете ги! Там не сте на изпит и никой няма да ви гледа лошо, ако не знаете някоя дума. Имайте предвид, че със сигурност ще има и хора, на които английския им ще е по-зле от вашия. Трето – удоволствието от това да работиш с други млади хора в екип е страхотно. Някои от вас сигурно работят от години в екип, други може би не са и опитвали. Е, това е един перфектен момент да се докоснеш до екипната работа. Четвърто – всяка вечер се организират така наречените „Национални вечери”, в които всяка една от държавите представя характерни за страната ястия, танци, песни и тн. Повярвайте ми няма такова избухване! А чувството да гледаш как млади португалки или полякини подскачат и преплитат крака, докато се учат на хоро, е безценно (няма да говоря за другия тип популярни в България танци, защото там гледката е направо убиец). Пето – ако имате съмнения относно това, че няма да може да спите по 10 часа, забравете ги! Наистина няма да можете да спите повече по 10 часа (аз лично спах по 3-4, което е около 1/3 от времето, което обикновено прекарвам в спане), но мога да ви гарантирам, че дори тези 4 часа сън ще са ви напълно достатъчни, защото ще предпочетете да не си губите времето в спане. Шесто – попадате в една държава с различни обичаи, кухня, хора с различно мислене и разбирания за света. Имате шанс да разгледате редица забележителности и да посетите супер готини места. Седмо (и може би ключово за вашето решение) – цялото това приключение се поема от организацията! Единствено билетите трябва да си ги платите, но след това ви връщат 70% от стойността им. Къде е уловката ли? Ами, колкото и невероятно да звучи, няма уловка!

Теглейки чертата какво излиза? Прекарах една незабравима седмица в държава, на която знамето й е почти като българското, а нощта продължава само четири часа. Запознах се с близо 40 човека, които определено знаят как да се веселят и не те оставят дори за миг да скучаеш. Видях над 20 ястия с картофи, които дори не съм и предполагал, че съществуват. Научих куп нови игри, както и как да казвам „Наздраве” на 10 различни езика. Научих се дори и да танцувам салса (въпреки, че съм най-нетанцувалния човек на света) И след всичко, което видях там, знаете ли в какво съм сигурен? Сигурен съм, че искам да получа още една такава седмица. Без значение дали ще е в Естония, Швеция, Испания или Сърбия, без значение дали ще има хора от Румъния, Франция, Латвия или Полша, без значение дали идеята ще е за уличното изкуство или нещо свързано с околната среда. Резултатът, който винаги ще се получава накрая е само един – Най- яката седмица, която някога сте имали!

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: