Какво е да бъдеш моряк за една седмица, за полската култура и традиции и за нещата, които можеш да научиш по време на един младежки проект – разказва Калоян Карамитов.
“Soundwaves” – последният проект, на който участвах и който остави много и разнообразни впечатления в съзнанието ми. Държавата беше Полша, но конкретен град, където да спим, нямаше. Освен Полша и България, участваше и Словакия. Като всеки проект по програма „Младежта в действие“ и тук покриха храната, спането и 70% от пътните разходи, но имаше една съществена разлика. Вместо организаторите да ни чакат в обявения за домакин град привечер, да ни настанят в хотел / хостел и да вечеряме, ние пристигнахме около 3 часа през нощта в едно малко селце – пристанище на най-голямата група езера в Полша. Вместо резервация и хотелска стая ни чакаха две яхти – да, яхти! Набързо се разпределихме кой къде ще спи и ето че започна нашият едноседмичен круиз из Мазурските езера в североизточна Полша.
Основната дейност на обмена беше да се научим сами да управляваме яхтите. С нас имаше по един капитан във всяка лодка, който ни наставляваше и ръководеше процеса на плаване. И двамата бяха млади момчета на нашата възраст, прекарали голяма част от живота си по лодките. Искам да подчертая, че лодките не бяха моторници ( имаха мотори, но не разчитахме на тях), а платноходки и се движихме заедно с вятъра. Научихме за какво служи всяко едно от множеството въжета и как да го използваме, как се управлява яхта не само в слънчево време, но и при бури, а такива в Мазурите не липсват, съответно как се сваля / вдига мачта, как се „паркира“ на пристанище. Научихме и доста морски възли и някои основи при плаването. Между другото според капитаните плаване има само когато се движиш с вятъра, а не с мотор – английската дума за плаване е „sailing“, идващо от “sail”, което означава платно. Времето прекарано на яхтите беше незабравимо и през цялото време се забавлявахме. Няма да забравя и една настолна игра, която присъстваше почти всеки ден на масата – „Саботажиста“, а музиката не спираше. Опитвахме и доста от традиционните им напитки, полската водка е доста разновидна и няма нищо общо със спирта в България. Имат водка с ядки, с череши, с ябълки и т.н. и на вкус е наистина трудно да усетиш твърдия алкохол в напитката.
Може би най-учудващото, което пихме, беше специално приготвена топла бира. Не се шегувам, във всяко заведение можеш да си поръчаш не само студена, но и топла бира. Специално загрята, почти вряла, нещо като греяно вино, но греяна бира. Пие се с някаква подправка в нея, даваща и специфичен аромат. След първоначалния стрес за българския екип, че поляците пият „топла“ бира, се оказа, че питието е наистина сполучливо и ни хареса.
Всяка вечер спирахме на различни пристанища, където можехме да вземем душ, да се разходим и понякога да вечеряме. Казвам понякога, защото обикновено купувахме продукти и си готвихме на яхтите. Бяхме се разпределили на длъжности и всеки ден имаше хора, отговорни за чистотата на палубата, вътрешната част, за готвенето и за миенето на съдовете. Работа в екип и прекрасен тийм билдинг. Нощувахме в двете най-големи градчета – Гижицко и Миколайки, туристически центрове, освен поляци имаше и доста чужденци. Освен там спахме и на няколко по-малки пристанища – селца, където нямаше нощен живот, всичко беше по-спокойно, хората отиваха там, да разпуснат от динамичния живот. Едното пристанище имаше само едно заведение, което затвори рано, но така и не го видяхме, бяхме запалили огън в гората и си пекохме наденици. Запознахме се с група студенти, поляци, които бяха изловили толкова риба, че дори и с наша помощ беше трудно да я привършим. На фона на огъня, звездите и разговорите за нещата от живота, се чуваше китарата на единия капитан, който свиреше доста песни, не само полски. Останах с изключително добро впечатление от Полша и от поляците като нация. Сравнена с България, Полша е по-напред във всяко едно отношение, но цените на стоките и услугите са колкото тук, дори по-евтини. Въпреки, че не сме съседски държави, намерихме доста общи черти – хуморът им беше подобен, историите и легендите си приличаха, както и отношението ни към околния свят. Весели, отворени към новостите хора. Определено Полша е държава, която няма да съжалявате, ако посетите.
iyacbulgaria.wordpress.com 