Leave a comment

Eдна седмица в Лече, Италия

Йордан Йорданов разказва за свето вдъхновяващо приключение в красива Италия и за това колко прекрасен е животът, когато си млад, енергичен, борбен и си готов да приемеш предизвикателствата, пред които те изправя живота.

 

Лече… Познанията ми за този малък италиански град, сгушен в южната част на Ботуша се простираха единствено до едноименния футболен отбор, в който някога изгря звездата на Валери Божинов. Метереологичната прогноза  за облачно време, придружено с дъжд, също не повиши ентусиазма ми. Два полета, 9-10 часа висене на три летища не звучаха изкушаващо за неавантюристичен човек като мен. Може би е по-добре да остана в София, да се наслаждавам на слънчевото време и да отида на онзи кинофест, който отдавна искам да посетя ? Да, тези мисли се въртяха в главата ми няколко часа след като приятелят ми Иво се обади и с ентусиазиран глас ми съобщи за предстоящия проект в Италия.

Ще прескоча няколко реда, тъй като вероятно и сами сте  досетили, че тези аргументи бързо-бързо бяха оборени от по-разумното ми Аз.  Да предпочета да остана в източноевропейска София вместо да прекарам три дни в красивия Лече, сред уютната атмосфера на  пазещия своите традиции италиански Юг ? Да, да, и един мърмот завиваше шоколада в станьол… След време със сигурност ще се смея на тази младежка „дилема”, която е стояла пред мен 🙂

Проектът, в който взехме участие беше посветен на темата за младите хора в провинциалните зони на Европа. Тема с изключително значение за днешна България, където голяма част от младежите в провинцията са с ниска култура и образование, неясно бъдеще и не на последно място- обзети от нежелание за развитие и апатия. Проблем,  с който, както се оказа в процеса на работа, се сблъскват и другите държави от ЕС, за които понякога имаме идеалистични представи. Проектът беше с продължителност три дни – от 05 до 08 ноември, което е по същество един твърде кратък период от време, за да се изработи цялостна платформа за справяне с проблема. Форумът в Лече обаче бе само първата част от проекта, като втората ще се проведе през пролетта на следващата година в слънчева Португалия. Участниците в проекта бяха разнообразни- Унгария, Македония, Латвия, Португали, Полша и не на последно място- България.

След първоначалната дистанцираност и срамежливи погледи, типични за началото на всеки обмен, дойде и опознаването между всички нас и резултатът беше три дни, изпълнени с приятна работа, забавления и спомени, които няма да избледнеят скоро. Събота и неделя бяха посветени на презентации за безработицата във всяка една от участващите държави, както и за организациите, които те представят.  Част от времето си посветихме и на дискусии относно интригуващи теми като алтернативния туризъм,  възобновяемите източници на енергия и намиращият все по-силен отзвук проблем с генномодифицираните организми. В неделя получихме нагледно доказателство, че младите хора в провинциалните райони МОГАТ да се развиват и успяват. В малко селце близо до Лече посетихме семейна винарна- създадена от бащата преди няколко десетилетия, а в момента успешно развивана и управлявана от двамата му синове. Традиция в чистия ѝ вид- семейството отглежда самостоятелно лозя, произвежда вино в собствена малка фабрика, из която бяхме разведени и запознати с целия процес на работа, крайният резултат- чудесно вино и успешен бизнес.

Вечерта продължи във вилата на стара италианска двойка, където наистина усетихме атмосферата на добрата, стара Южна Италия. Опитахме от , О, мама мия!, прекрасната домашно приготвена храна, отлежало червено вино и под тихия дъждец и лекия бриз слушахме традиционна фоклорна музика, наречена „Пицика”, изпълнявана от любезния домакин и неговата китара. Няма как да не спомена и няколко думи за самия град Лече. С население от около 100 000 души, нетолкова известен на широката общественост в България, този град ме… очарова ! Разходките из нощен Лече и неговата красива барокова архитектура, свирещия на пиано уличен музикант, преследващият ни на всяка крачка исторически дух,усмихнатите деца, похапващи сладолед (сред които и ние)… Ах, la vita e bella, не мислите ли ?

Италианското ни приключение завърши с малка двудневна ексурзия до Рим, която ние, българите, си организирахме, решени да грабим с пълни шепи от апенинското богатство. Хвърлихме по монета във фонтана „Ди Треви” и си пожелахме отново да … Спирам дотук, няма да ви разкрия пожеланието , иначе няма да се сбъдне…

Искам да завърша своите писания с една словесна соната за добрия човек, когото срещнах по време на престоя си в Лече- Мигел. Той беше около 35-годишен мъж, с неслизаща усмивка от лицето, водач на португалската група, в която бе включил единствено младежи с ограничени финансови възможности, идващи от скромни, работнически семейства, момчета и момичета, които едва говореха английски език. „ Никога не бяха излизали извън Португалия. Искам да им предоставя възможност да видят един по-различен свят, да им покажа, че има защо да се развиват, да се борят, да учат.”, каза ми той по време на първия ни обяд. Толкова отрезвяващо. Вдъхновяващо. Във време, когато добрите и стойностни хора са дефицит, когато егоизмът властва на всички нива в живота ни, а Лейди Гага и Азис са примери за подражание, хора като Мигел стоят недооценени, вън от светлината на прожекторите. Само заради кратката среща с този забележителен Човек си струваше дългото пътуване и цялото това висене по летищата. Grazie, Miguel !Grazie, Italia !

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: