Leave a comment

Непознатата Турция

Деян Стойчев разказва за тръпката от всяко предстоящо пътуване, за красотата на Турция и за ползите от участието в младежки обмен.

turkey country-763Прибрах се у дома след поредното приключение. Пред мен се редяха като на кинолента всичките онези прекрасни моменти от изминалата седмица. Радостен съм и от факта, че в моята планинарска биография присъства още един изкачен български планински първенец, този на Пирин – връх Вихрен .Спомнях си всички онези панорами със небесносини езера и оглеждащите се върхове в тях, за буйните планински реки и свежия въздух. Бях максимално удовлетворен от този преход. Нямах търпение да кача снимките си на компютъра  и да ги споделя с приятелите си във Фейсбук. Преди това си отворих електронната поща и след като си въведох паролата, ми се показаха не прочетените писма. Припомних си как цяла седмица на планината нямаше край мен телефони, компютри, телевизия-никакви технологии. Единствената ми комуникация беше с природата. На монитора ми се появиха няколко имейла, като първият силно ми привлече вниманието. Беше от организацията “Младежта в действие” със заглавие – “Покана за Ризе”. Почти от самото им създаване знаех за дейността и проектите, които спечелваха доста често. Различни български групи ходиха до Македония, Сърбия и Румъния на международен обмен, а наскоро приятели се прибраха от Естония и Полша. Обаче за град Ризе не бях чувал до сега. Изнамерих оскъдна информация за него в гугъла. Намерих и няколко фотоса, които много ми харесаха. Зачетох внимателно писмото и след малко грейна усмивка на лицето ми. Бях поканен да бъда лидер на българската група, която заминава след седем дена. Доста неща трябваше да се свършат и не биваше да се губи време. Изпратих в отговор моето съгласие и след два дена се събрахме всички участници за да уточним подробностите около проекта ни: “Hook The Culture”. Взехме сувенири за останалите участници – от онези прословути есенции с ухание на рози в декоративни кутийки, изработени от пъстро гравирано дърво. Купихме и продукти с които да представим нашата страна през culture night.

????????????????????????????????????????Дойде денят,в който потеглихме с автобус за Истанбул. В ранния следобед пред мен отново се занизаха прекрасни гледки, след като отминахме Малко Търново. Ето я Странджа планина – китна, тиха и приветлива. Оставихме зад нас гранично-пропусквателния пункт и след няколко часа навлязохме в многомилионния град. Разбрах защо автогарата им е най-голямата на Балканите. Добре,че домакините на проекта ни очакваха и преведоха през лабиринта от коридори. До полета имахме доста свободно време. Нямах търпение да полетим, защото това ще ми бъде първия самолетен полет. Тръпката от него остава за цял живот. Никога не съм подозирал,че той ще бъде вътрешен и то в Турция. Трябва да прекосим северната и част от запад на изток. За оставащото време домакините – петима турски младежи, успяха да ни потопят в очарованието на нощен Истанбул – красиво осветените културни паметници – църквата “Св. София” и Синята джамия, глъчката ,която се носеше от парковите зони,разходката по един от главните им булеварди,откъдето получавахме покана след покана да посетим магазин или заведение. После се отправихме към летището,като първо се повозихме малко на трамвай, а след това и с метрото им. За кратко време успяхме да преминем всички формалности около пътуването ни със самолета до Трабзон. И тук ,както на автогарата имаше низ от коридорчета и етажи ,докато стигнем нашия изход, закъдето  ни е полета.

landscape-Turkey-hillsСлед полунощ бях в самолета и той плавно се издигаше над Истанбул. Това, което видях под мен мога да го сравня единствено с огромна маса разтопена лава. Необикновена и силно въздействаща гледка, запомняща се завинаги. Близо час и половина летяхме над южната граница на Черно море. На летището в Трабзон ни очакваше бус , който ни отведе близо до Ризе, в едно малко градче наречено Чаели,рано сутринта. Следобеда пристигнаха и останалите участници в проекта.Те бяха от Латвия, Литва, Словения и  Румъния. Запознахме се и започнаха оживени разговори за това,кой от къде е и с какво се занимава. Следобеда се разходихме из Чаели, който отстоеше на шестнадесет километра от Ризе и първите ми впечатления за тази част на Турция бяха пълноводните реки,високи планини до морето,много поляни с чаени храсти и горички от лешникови насаждения. Жителите въобще не бързаха и навсякъде цареше спокойствие . Пихме от традиционния за района черен чай в едно заведение край южните брегове на Черно море. Те обаче бяха доста каменисти и плажна ивица почти липсваше. Оказа се ,че тук селцата са толкова наблизо едно от друго, че само табелите с имената им ги разграничават. И за да усетим още повече от ориенталския дух, нощувките ни бяха на няколко километра от Чаели, в едно малко селце – Madenli,дълбоко скътано в планината. Прибрахме се в хотела и нашата група започнахме подготовка за първата културна вечер,която бе посветена  на България. Една от основните цели на проекта е международния обмен на туристическа информация. Всички имахме за задача да представим родните си страни. Започнахме с две презентации на английски,като едната се отнася за богатото културно и историческо наследство на родината ни, а с втората запознахме участниците с българската младежка организация “IYAC” –  нейната структура и участия. Следва голяма трапеза за почерпка – домашна лютеница, бяло сирене, таратор, шопска салата,балкански пчелен мед,сладко от рози, домашни бисквити и др. Всичко това на фона на българска естрадна музика.

imagesРано сутринта реших да се запозная по-подробно с района около нас. Веднага погледа ми бе привлечен от зелените чаени плантации. Снимах дървета с плодове киви и други екзотични растения. Наблизо минава голяма река, а над нея се виждаше мост. Отидох до него и го преминах неколкократно. Направих доста снимки. Погледа ми потъваше в далечината , където се редяха многобройни планински хребети, които плавно свършваха от двете страни на реката.

Днешния ден домакините ни заведоха до националния парк “Качкар”,където по поляните играеха деца и възрастни. И тук всички жени бяха в традиционното си облекло.Снимах няколко растения, който са характерни за този район. Отправихме се към водопада на р.Айдер, недалеко от едноименното селце. По главната му уличка бяха разположени много сергии с различни изкушаващи ни лакомства – локуми, баклави. Дюкянчетата изобилстваха от сувенири и украшения – магнитни плочки с водопада, сини оченца, шалчета и т.н. После ни заведоха и на един мост от стари времена, простиращ се над р.Фъртъна. Направихме си обща снимка. През цялото време не откъсвах поглед от тюркоазения цвят на водите. Надолу по течението и видях  доста привърженици на рафтинга, които правеха последни приготовления преди спускането. Край брега останахме за следобедна почивка и отново пихме традиционен за района чай. Загледах се по чаените полета , сякаш накацали по планината и трудещите се по тях хора. Учудих се на силните жени, които пренасяха на гръб събраните листа от чая в големи петдесет килограмови вързопи до камиона. Децата също не скучаеха- бяха си вързали въже за двата бряга на реката, а по средата си бяха измайсторили въжена седалка. Люлееха се и се цопваха многократно във водата. Продължихме по една горска пътека и стигнахме пенливите води на реката. Очите ми нямаха насищане на тази великолепна природна гледка от огромни камъни и бушуващи води. Цялата група бяхме силно въодушевени.

1052786-bartin-turkey-nature-amasraПривечер се отправихме към един от най-големите развъдници на планинска пъстърва- имаше от по-големи до съвсем малки риби. Друга цел на проекта ни беше да се запознаем с риболова в Турция, както и практикуването му в останалите страни участнички.  Обменихме взаимна информация за морските и речните риби. А вечерта посетихме рибно заведение, където опитахме от турската кухня – специално приготвен разтопен кашкавал в саханче, салата леко наподобяваща нашата шопска, вкусно приготвена пъстърва и десерт – смесица от крем карамел и баклава. След вечерята от някъде дойде и телевизионен екип от местната медия, разбрали за нашето гостуване. Взеха интервюта от домакините и някои участници. На връщане се наслаждавах на залеза и Черно море от едната ми страна и планините с чаени и лешникови насаждения от другата. Преди културната вечер на Литва и Латвия си направихме едно мини международно баскетболно първенство на близкото игрище. Вечерта двете страни се представиха добре с интересни презентации за техните страни и различни национални ястия.

Следващия ден сме отново на морския бряг, където ни очакваше малко корабче. Капитанът ни посрещна и трябва да ни запознае с тайните рибарски техники за добър улов на сафрид в морето. Занятието мина доста вълнуващо. Приложихме своите първи рибарски умения,а някои дори заеха капитанското място и бяха зад руля. Наблюдавахме гр.Чаели от морето с високите планини като декор зад него, които бяха доста примамливи. На обед посетихме рибен ресторант и се насладихме на майсторските умения на готвача. Различните рибни ястия бяха много вкусно приготвени по начин, традиционен  за Турция. Следобеда изкарахме на плажчето до Чаели с много скокове във водата от една платформа и волейболна игра с местните младежи. Направи ми впечатление, че и на плажа жените бяха до своите съпрузи в традиционното си облекло.

trabzon-resimleri-tarih-7.11.2009.12.59.34.PMДойде и деня, в който сме на посещение в гр.Трабзон и запознаване с манастира Сумела. Напред към планината, тя ни очаква! Тясна пътека ни отвежда сред стръмни скали и високи борове. Често всечения в пещерата манастир е обвит в мъгли, което го прави още по внушителен. Изкачването ни до него е добре възнаградено с откриващата се впечатляваща гледка към намиращата се на 350м под нас долина Алтън дере.Сумела е построен на място, където е имало ранно християнско светилище от преди 386г. Неговото начало е обвито в легенди. Двама атински монаси – Варнава и Софроний открили икона на Дева Мария в една от пещерите,рисувана от самия Св.Лука.Монасите решили да останат и да съградят храм на това място. С времето се построява и манастира, като в сегашния си вид е от ХIII век. Тук е бил коронясан византийския император Алексий II . За този факт свидетелстват фреските в главната зала изобразяващи поемането на короната. Силно впечатлен от това място остава и султан Мехмед Завоевателят, който осигурил специален статут  и привилегии на това свято място. При последните гръко-турски разногласия, след Втората световна война, гърците се налага да напуснат турската територия и изнасят всичките събирани през вековете ценности и икони. Разхождайки се из залите се удивлявам на архаичните фрески и мозайки с библейски сюжети и изображения на Исус Христос и Дева Мария, Сътворението, Адам и Ева. Реставрацията тук започва едва преди петнадесет години заради нарастващата популярност на туристически обект и важното историческо значение ,което има. Късния следобед се прибираме като непрестанно се дивя от едната страна на Понтийската верига,а от другата страна стотици километри яко укрепен морски бряг. Реки между всеки склон се вливат в морето, а около всяка река-селце или град. Вечерта е отредена за нашите приятели от Словения, които също представиха добре страната си.

През новия ден се отправихме към град Ризе.Качихме се на крепостта над града, свързана с историческите битки от Балканската война. Именно край крепостната стена се откриваха панорамни гледки (същите ,който бях изнамерил в гугъла) към близо стохилядния град. Той е родно място на настоящия президент на Турция и известния музикален изпълнител Таркан. Видяхме паметника на Ататюрк и единствения музей на чая. Разходката ни завърши в една от най-хубавите им сладкарници.

landscape-Turkey-summerОчакваха посещението ни в една от най-големите чаени фабрики в Турция. След като видях как събират листата от зеления храст и ги пренасят до превозното средство, сега тук бяха наредени десетки пълни камиони чакащи реда си. Директора ни поведе през всички части и се запознахме с целия процес на преработката до готовата продукция. Беше много интересно. После ни покани в офиса си и ни почерпа с чай и разказа историята на фабриката и уникалността на този район в Турция за благоприятното отглеждане на чаените насаждения. За спомен ни подариха по един пакет от тази ароматна напитка.

Последната културна вечер от нашия проект беше отредена за домакините. Представиха с богато илюстрована презентация страната си , а трапезата им бе препълнена с различни национални ястия – гевречета,сърми,месни деликатеси, локуми, баклави, сладкиши. Празненството завърши с традиционно турско хоро. По-късно всеки от нас остави по един отворен пощенски плик с името си. Целта е всеки от нас да напише на листче впечатленията си за дадения участник под формата на кратко послание и да му го пусне в плика. Получи се доста интересно – за някои ще бъда запомнен с интересните планинарски и пчеларски истории, които разказвах,за други с лъчезарното си излъчване. На сутринта трябваше да се разделим и всеки да поеме за своята страна. Обменихме всевъзможни координати – имейли,скайп, фейсбук. Оставаме с надежда , че ще се срещнем отново на някой следващ проект.

Българската група ни очакваше един двадесет и два часов маратон с автобуси до завръщането ни в родината. По пътя видях още много от природата и културата на северна Турция. Отново съм у дома. Исках по скоро да споделя снимките и преживелиците от последната седмица с моите приятели, но преди това си отворих електронната поща. Организаторите-домакини на проекта: “Hook The Culture”, ми бяха пратили имейл. Благодариха ни от все сърце за участието и хубавото представяне на българската група. Вече имахме и  нова покана за нов проект, който ще се осъществи следващия месец. Този път ще се състои в анадолската част на Мала Азия – град Муш,близо до най-голямото турско езеро – Ван и вулкана Немрут.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: