Leave a comment

Work and Travel USA 2012 или как бедните, но работливи млади българи се сблъскват с възможностите за реализация.

541377_497035000310910_1441407206_nВъпреки опитите си да си намеря работа за през лятото в сферата на политологията, партиите или поне социологическите агенции, жаждата ми за приключения в чужбина и опознаване на нови култури ме доведе до избора – работа по Черноморието за 600лв. на месец или инвестицията за бригада в САЩ. Изключително съм доволен днес от себе си, че избрах втората опция. Принципно доскоро смятах работата в САЩ за  една експлоатация на алчните американци над бедните източноевропейци и руснаци под гръмкото име „културен обмен“(cultural exchange). Както добре се знае тези представи за САЩ са породени от съветското възпитание на по-възрастните българи и това, за което те са имали представа, че представляват Съединените американски щати. Като наследник на такова възпитание с умиление към Русия и скрито подозрение към всичко американско се отправих към 4-месечно изпитание на волята с 4-ма приятели. Казвам всичко това за себе си, за да подчертая възклицанието си от първото кацане на американска територия и отношението на американците към непознатия, към чуждия. В не особено дългия си съзнателен живот до това лято бях усещал определена приветливост към чужденеца в западноевропейските курорти (по разбираеми финансови причини), от австрийския народ в Алпите, но като цяло отчуждението цари навсякъде около нас в България.

След преживяния 14-часов полет от София-Париж-Вашингтон се отдадох на още няколко часа среднощни преживявания от столицата до Ричмънд, а оттам до Уилямсбърг. Да, същият Уилямбърг. Колониалната столица на щата Вирджиния известна с добре запазената си историческа част и губернаторския имот на самия Томас Джеферсън. Красотата на „историческия“ щат трудно би се описала с прости думи, имайки предвид първото успешно заселено селище Джеймстаун, потръгнало благодарение на засетите площи с тютюн (тютюн, който се познава заради качествата си добре и в България), а и историческата битка за края на Американската революция при Йорктаун. По общо мнение щатът е известен с плажовете си на Virginia Beach, с една от най-големите военноморски бази на САЩ – Норфък, както и по-скоро като един от щатите обърнал надпреварата Макейн-Обама след повече от 40 години републикански контрол към 2008г. Първият ми сблъсък с американската култура на уважение и добросъседство се случи на слизане от автобуса на Greyhound на гарата в Уилямсбърг (впрочем град с 14 000 население, но с територия поне колкото Пловдив). Оказа се, че осигуреният ни housing се намира на улица, която никой местен не е чувал, а картата помогна само за пълното дезоориентиране. Съвсем случайно ни се притекоха на помощ съвсем непознати хора от щата Юта, които най-любезно и явно нормално ни превозиха със всичките ни куфари, отнесоха се с нас като с най-близки и в крайна сметка намерихме селището си. Несъмнено това дружелюбие се оказа далеч от лицемерието и пренебрежителността, с която сме свикнали в родната си страна. Тъй като рядко съм срещал такова отношение към непознати, го припознах към приказките на по-възрастните ми роднини за по-топлото отношение между хората преди 1989 г. в България въпреки авторитарната власт.

Работата ми в Уилямсбърг беше в рамките на кухненската работа в един от ресторантите на аквапарка Water Country USA, част от небезизвестната верига Seaworld Parks. От България групата беше около 40 човека, имаше и граждани на Филипините, Тайланд, Русия, Молдова, Румъния, Сърбия, Сенегал. Работата не беше тежка, запознах се с народи от всички краища на света, опит който малко хора могат да придобият на 20 и няколко години. Възможността да бъда на точно това място в условията на предизборна кампания ми позволи като политолог да усетя кампанията съвсем отблизо и да се включа, а като младеж да се запозная и с още повече американци. Взех участие в една от организациите за подкрепа  на Обама “Organizing for America” в града и успях да се запозная с различни хора от всички възрасти, раси, сексуални ориентации. Имаше дори и граждани на Таджикистан, участващи в подкрепа на Президента. Моята лична награда за участието бе присъствието ми на една публична реч на президента Обама в Hampton и това, че успях да му стисна ръката. Това, което ме изуми в кампанията е това как тя работи на напълно доброволен принцип сред гражданите, подобно на фенклуб на отбор в България, а и енергията, която инвестираха граждани и жители, млади и стари в идея, която доста трудно би обединила толкова хора в Европа. Взех участие във всички части на кампанията от телефонните обаждания до прословутия canvassing (обикаляне за агитация по вратите) и това ми позволи да видя хора на средна възраст директно даряващи по 10 хиляди долара за кампанията, а и такива, които с 2 работи не могат да си платят дневните и здравни нужди и живеят откровено в мизерия. С работата (70 ч. седмично) и кампанията, в която взех участие минаха 4 дълги, но приятни месеца, които смятам да повторя следващото лято. Опитът ми там ми помогна да разбера и съдбата на емигрантите, за това да почнеш от нулата и всъщност, че не е толкова лесно само да си вземеш куфарите и да отидеш в САЩ. Чувството за носталгия е доста силно и след втория месец започнахме с по-чести вечеринки с български песни, които ни напомняха за България.

Лятото на програмата Work&Travel завършва с втората дума- пътувания. Аз и моите колеги посетихме Вашингтон, който обиколихме почти целия, а след това посетихме Ню Йорк от Статуята на свободата и Емпайър стейт билдинг чак до различните музеи, обиколки с кораби и т.н. Всичко, което може да предложи Ню Йорк и останалите градове в САЩ е хубаво да се видят като добри примери от всички българи в България, за да бъдат прибавени добрите практики и все пак за самочувствие, че може Times Square да превъзхожда като център всеки такъв в българските градове, но мръсотията и дупките нe са български лиценз.

Последно бих завършил, че независимо от това дали човек е беден и богат, по-възрастен или млад, трябва да види чудесата в Америка, не за да се потисне от това къде е САЩ и къде България, а най-малкото, за да промени мисленето си и да види, че с иновации, ред и съхранение на предаваното от поколенията няма успешен проект, който да не се получи.

Автор: Емил Марков, 23 г, студент специалност Политология в СУ “Св. Климент Охридски”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: