Leave a comment

Make a wish и сбъдни желанието си

300px-UrfaskylineВиктория Динева, лидер на българската група в проекта Make a Wish (Турция) разказва за своите впечатления от проекта.

За нас проектът ‘Make a Wish’ се оказа повече от предизвикателство – той беше една сбъдната мечта, едно удовлетворено желание. Потеглихме от дома с надежди и нетърпение, с ентусиазъм и стремеж за подобаващо представяне, с очаквания, които дори се оказаха надминати…

Едно от най-положителните неща, които бихме могли да кажем за проекта, е, че наистина бяхме заети на 101% от времето, но въпреки това не усетихме умора, тъй като присъстваха както сериозни, така и неангажиращи и разведряващи дейности.  Успяхме да разгледаме град Шанлаурфа  като посетихме една от най-големите му забележителности – джамията Halil-ur-Rahman с нейното отличително езеро Balıklıgöl, смятано за обитавано от свещени риби. С малко помощ се спазарихме за изгодни цени на лакомства, сувенири и подправки на един от безбройните турски базари. Заведоха ни и в местния младежки център; показаха ни изкуство на рисунки, потопени във вода и изработени с бои, направени от естествени sanliurfa_image056материали; запознаха ни с местни дечица, с които спортувахме; отидохме на разходка до Халфети с корабче по река Ефрат, по чието дъно се оглежда историята на Турция; катерихме се и се удивлявахме на скалните образувания на региона.

Най-времеемка обаче се оказа подготовката на финалното ни изпълнение в мола – там трябваше да представим флашмоб, чиято тема, идея, хореография и костюми бяха плод изцяло на собственото ни творчество.  Основното послание беше насочено към общите усилия, от които се нуждаем, за да преодолеем и изкореним световното замърсяване. Отне ни голяма част от времето и стабилни репетиции, но смятаме, че резултатът изцяло оправда средствата и успяхме да създадем и представим нещо наистина значимо.

sanliurfa_image048Успяхме да се докоснем и до традиционната за Турция, а и специфичната за района храна, която се оказа твърде пикантна за вкуса на някои нации (разбира се, не и за нашата).  Толкова ни се усладиха кебапа, дюнерите, лютите супички, баклавата, толумбичките , халвата и локума, че май дори успяхме да позакръглим коремчета.

Създадохме приятелства, чрез които си осигурихме безплатни екскурзоводи за бъдещи посещения в Италия, Полша, Литва и Турция. Благодарение на традиционните вечери на всяка от изброените нации успяхме да се докоснем не само до сърцата им, но и до тяхната култура, обичаи и кухня, а и представихме подобаващо родината си.

Това е само малка „есенция” от всички наши емоции и преживявания. Както си личи от разказа ни (надяваме се), останахме силно впечатлени от този предоставен шанс и силно насърчаваме участието на млади хора в подобни проекти. За част от екипа ни този проект беше първия по рода си, но сме повече от убедени, че не искаме той да остане последен. Тръгнахме си неохотно и силно убедени, че някой ден ще се завърнем пак. А дотогава оставяме шанса на други авантюристи да продължат по стъпките ни…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: