Leave a comment

Шах без граници

Assos_Atina_TampleИма моменти, които никога не се забравят. Има приятели, които остават в сърцето ти завинаги. Има места, в които, когато и да отидеш-все ще бъдеш добре дошъл. Едно великолепно място, което е събирателно на всички тези положителни емоции и преживявания, е Чанаккале–град на границата между Азия и Европа.

Всеки от нас, участниците в този проект-Мария Томева, Роси Михайлова, Малинка Вълкова, Елица Пелтекова и ЦанетаГоранчева, кандидатства с желанието да срещне нови приятели, да опознае различни култури и обичаи, да разбере повече за живота в странатаорганизатор-Турция и най-важното, да се научи да играе шах или подобри уменията си.

ChessПолучихме имейл с положителен отговор-бяхме одобрени да участваме. Страхотно!Всяка една от нас получи задача, с която трябваше да се заеме-подготвихме презентации, рекламни материали за страната ни, забавни игри, български традиционни ястия и напитки.

Ето, че дойде денят на заминаването ни. Не се бяхме срещали преди, никой не знаеше почти нищо за останалите, бяхме разгледали само снимките си във фейсбук и скайп. Странно как ще се разбираш 10 дни с напълно непознати, но само след няколко часа ледовете се стопиха и започна началото на едно страхотно приятелство, което вярваме ще продължи завинаги. Пътя до Чанаккале не беше кратък, но никой не усети как минава времето, докато разказвахме случки и забавни преживявания.

Ferry_family_picИ така ето, че пристигнахме до крайната ни цел Чанаккале .Бяха се погрижили да ни посрещнат и да ни заведат до мястото, в което ще отседнем.Денят беше дълъг, затова заниманията ни започнаха от следващия ден.Основната задача беше да се научим да играем шах и да се усъвършенстваме.Но преди това трябваше да се опознаем.Ето защо организаторите от Турция бяха подготвили забавни игри, с които да се разчупят ледовете между участниците от Чехия, Латвия, Гърция, Турция,Румъния и България.Предполагаше се, че вече всеки знае името на другите. Започна и семинара по шах, много от участниците си припомниха правилата, а другите навлизаха за първи път в магията на тази стара игра. В началото не знаех как се играе шах, но обясненията и разясненията на Ръза и Исра – двама от домакините, трябва да са били много добри щом в края на проекта аз, заедно с Малинка, Роси, Елица и Цанета взехме първо място като отборпо игра на шах.

IMG_0921За да станем още по-близки, всяка една страна трябваше да представи своите национални ястия, напитки, облекла, танци и песни.Всеки можеше да опита изключително вкусни ястия – българска шопска салата и мезета, румънски козунак, бонбони и сладки, гръцки маслини, маслинова паста и сирена, чешки наденици, сиренеи разбира се- турска баклава, чикюфте и всякакви други вкусотии.Дойде ред и на народните танци-всеки се включи и усети ритъма на музиката на другите народи. С гордост можем да се похвалим, че научихме ново за нас турско и гръцко хоро.

Не може само работа, трябва и почивка.Няколко пъти се насладихме на турското море, посетихме плажните ивици на Чанаккале и Асос, където водата беше кристално чиста, а солта оставаше по кожата ни след разхлаждане във водата.Забавлението в наистина доста по-соленото Егейско море беше отново на лице- научихме доста нови игри отдругите страните.Организира се и състезание по плуване, в което първо място заеха турците. Магията на шаха ни беше погълнала, та затова дори и на плажа си организирахме турнир по шах.

TroyПрограмата на проекта бе направена и течеше страхтно.Винаги имаше занимания, а същевременно всеки разполагаше и със свободно време.Ето нещо и за тези, които обичат историята.В Чанаккале се намира прословутият троянски кон, който е част от сцените на филма „Троя“.През един от дните посетихме и древния град Троя-наистина забележително място, носещо духа на вековете.Всеки от участници видя, къде е живяла хубавата Елена и как са били устроени владенията й.Дори и векове назад хората са разполагали с красиво построени и функционални бани, театри и укрепления.Другата ни спирка бе Асос, древния исторически град. Внушителни са останките от храма на Атина, от където се разкрива неописуема гледка. На югоизток – Пергамон, на изток – планината Ида, на север река Тузла и на юг – остров Лесбос.

Основната цел на проекта както се разбира от заглавието на проекта, бяха заниманията, свързани с шаха.Много е приятно да научиш нещо, а после да предадеш знанията си на другите-една от инициативите беше именно такава.Трябваше да покажем играта на шах, така че да запалим по-малките местни дечица, да ги накараме да я разберат, да яхаресати след това да я искат да я играят.Популяризирахме шаха със занимателни книжки, в които играта и правилата й се обясняваха с приказни герои и картинки.След като вече всеки един от участниците запомни как изглеждат фигурите от шаха, то трябваше да направим свои собствени и то от глина.Тук се изискваше и малко креативност-използвахме въображението си, за да покажем отново колко забавна може да бъде тази логическа игра.Всеки с удоволствие изцапа ръцете си, но резултатът беше на лице- красиви коне, царици, пешки, топове и офицери, сърца с надписи за спомен, животинки и герои от филми.

On_the_terrace_of_the_minareВ Турция играенето на шах е важна част от обучението на учениците, навсякъде в заведенията можеш да играеш необезпокояван.Има дори разграфени маси и детски площадки представляващи шахматно поле.Ето защо едно от заниманията ни бе игра на открито с фигури с размерите на малко дете.Всеки от нас трябваше да реши как да изиграе своя ход и да допринесе за победата на своя отбор.Когато някой сбъркаше или отнемеше противниковата фигура, се чуваха бурни възгласи от събалите се наоколо наблюдаващи.

За шаха няма граници, именно за това и фериботът беше доста приятно място за турнири между участиниците в проекта.Приятно е да наблюдаваш морето, докато мислиш какъв да е следващият ти ход. Но какво ли е чувството да играеш шах без да можеш да виждаш?Всеки имаше възможността да разбере трудността на играта, докато наблюдаваше как двамата най-силни участници в проекта играят без да наблюдават полето с фигури.Наблюдавамеименно блинд (от немски “на сляпо”), което в шахмата е традиционна партия, при която един или и двамата противници не гледат шахматната дъска и фигури. За тази игра е необходимо играчите да помнят разположението на фигурите на дъската и да предвиждат възможните си ходове.

Имахме възможността да се срещнем и играем шах с деца без родителски грижи от дома за сираци в Чанаккале.Оказа се, че сред тях имаше доста добри играчи и много от нас– участниците в проекта, бяха матирани бързо.

Canakkale_UniversityУправниците на Чанаккале също се включваха в проекта активно.Лидерите на групите от Чехия, Румъния, Турция, гърция и България посетиха общината, където кметът беше техен любезен домакин.Лидерът на българската група подари на кмета традиционна за страната ни мартеница и ръчно извезанародопска престилка. Лидерите бяха поканени и на среща с ректора на университета в Чанаккале –  „18-ти март“.

За да разберем още повече за града и историята на Турция, посетихме и военоморския музей и крепостта на Чанаккале.В един от корабите ни показаха военни сцени от Първата световна война, които бяха представени изключително интересно – с мултимедия се прожектираше върху релефен макет на крайбрежието.

В крепостта имахме възможност да видим кратка театрална постановка за тежкия живот на войниците през Първата световна война, разгледахме различните бойни оръжия от войната, картини на френски, английски и турски кораби участвали в нея и най-забележителното-два врязани един в друг куршума. Тези куршуми можехме да видим като сувенири в прословутата за Чанаккале Огледална чаршия.

Picture_with_Canakkale_mayorАтмосферата в града беше невероятна. Отвсякъде можехме да усетим гостоприемството на местните-всеки, който ти предлага стоката си, дава ти възможност да я вкусиш, видиш по-отблизо или пробваш.Всеки ти се усмихва от сърце без дори да те познава.Добре дошъл си да видиш благословения танц на дервишите под звуците на прекрасните им песни, да погледнеш отвътре джамиите и дори да се изкачиш на минаре.

Проекта „Шах без граници“ беше прекрасен, но всяко нещо има своя край.Винаги ще помня това място, винаги ще имам хубави спомени свързани с едни незабравими хора и мога да кажа вече истински приятели.Надявам се, че пак ще се срещнем след известно време, за да споделим преживяното и защо не да направим един турнир по шах.Ще се радвам тази приказка да се повтори отново, дори и в още по-ярки цветове.Със сълзи на очите, пак ще се усмихна и ще кажа-липсвате ни много всички, ще чакам да се видим отново!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: